„ТЪГА” („ПАМЯТИ ДЕБЕЛЯНОВА”)
Божидар Борисов Божилов (1923-2006 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Мнацаканян
Божидар Божилов
ТЪГА
„Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!”
Д. Дебелянов
Днес е по-ненужна отпреди
всяка жал и всяка тиха дума.
Вятърът разнесе като дим
стиховете, пълни с блясък лунен.
Ала аз тъжа сега за тях
и за теб си мисля с болка тиха.
Носят ли върху челата грях
хората, които те убиха?
Пази ли безумната война
жал за тебе в знамената свои?
Мрак покри ония времена,
прах покри поети и герои.
И малцина мислят днес, уви,
за поета с дрехите изтрити.
И с малцина ти сега вървиш
в полунощ, когато мрат звездите...
Нека в тая кръчма да поспрем.
Чашите ни с тишина са пълни
и шуми в листата стар рефрен,
мракът скита в улиците сънни.
Ти, беднякът, днес си тъй богат
с песните, които ние знаем –
затова на брата си по-млад
песни можеш да дадеш назаем.
1946 г.
Божидар Божилов
ПАМЯТИ ДЕБЕЛЯНОВА (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Мнацаканян)
Сегодня нужней, чем всегда,
печаль поминальная эта...
Разносится дымом беда
в стихах вдохновенных поэта.
И я потихоньку скорблю,
твои вспоминая страницы...
Несут ли печатью во лбу
проклятье ночные убийцы?
Безумно врывалась война –
безжалостны судьбы порою...
И мрачные те времена
покрыли забвеньем героев.
И кто вспоминает сейчас
поэта в потёртой одежде?
Пусть звёзды уходят от нас,
но не умирают надежды...
Давай-ка заглянем в корчму,
наполним молчанием чаши,
пусть тайно несутся во тьму
припевы заветные наши.
Ты даришь мне песни взаймы,
как дарят мгновенья удачи,
пусть прожили в бедности мы,
но кто нас на свете богаче?!